Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2011 11:53 - Почистването на лаптопа - две срещи
Автор: rossi9 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1283 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 26.06.2011 21:33


   От две години се каня да почистя най-любимата си вещ от прах.  Каня се - защото майсторът трябва да ми е наблизо, да не ме одере две кожи, да е бърз. Е, дойде и това време. Надолу по уличката открих млад ентусиаст който ми даде оферта "от 5 до десет лева", което за тънкия ми джоб си е супер. След известно време идва и тоя велик ден. Събирам в чантата лаптоп и зарядно и с бодра крачка в жегата поемам към малкия офис. Добре, че е наблизо. Присядам да го чакам в съседното кафене -  по-точно на масичките на сенчестия тротоар - от мерак май съм подранила. На съседната зелена масичка са седнали мургава кака и слаб мъж, масата е празна, а те си говорят нещо-си и се смеят. Поела дъх, влизам в кафето /олеле, тук е малка Сахара/ и питам за майстора. Младото момиче, свряно зад минибара /добре, че е анорексично слаба, иначе коя жена би се побрала на пространство, задръстено от кафемашина, х;ладилник, рафтчета със дреболии и нещо като барплот/ вяло отговаря, че няма представа къде е и с "удоволствие" ми прави някаква отвара, именуема дълго кафе. Нали ще се глезя - грабвам една сметанка от барплота /е, какво като не е в хладилник - то едно мляко/, минерална вода и излизам на въздух. Мургавелката сега е сама и учтиво ме кани да седна при нея. Приютявам се на съседната масичка и от дума на дума - решавам да я черпя 3 в 1. Колегата й нямал пари - "как не го е срам, мъж бил...". Изсипвам си стотинките с надеждата, че ще стигнат и я пращам да се самообслужи. След малко се връща с пластмасова чашка кафе и бутилка сода, настанява се и без подкана започва да се жалва. Работи към "паркове и градини" - обикалят града, подрязват дърветата, а тя събира клоните и чисти. Има две деца и пет внука. Големия син е зарязан от жена си - след пет деца, ходи да събира отпадъци и да чисти мазета и тавани, а тя гледа децата. Дъщерята е на 13, не учи вече, защото "едричко, ма, душа, страх ма от наркомани. Спрях я и гледа децата у дома, чисти. Иначе е грамотна, може да чете. Стига й толкова учене. Е, на, снощи децата искат да ядат - отивам на гаража, зимах кило домати и един хляб и това вечеря. Нямаш ли пари, заникъде не си. Аз ги храня - секи ден 6-7 хляба, ако има готвено...  Да имам два лева, ще зимам едни кокали от магазина на булеварда - много мръвка има по тях, ще правим чорба, ама.. Мъжът ходи да помага на сина, ма к"вото изкарат - за тока, за булсатком, прах, веро, че то мръсен не може. Ех, работех на Бирената едно време, имаше една жена, даваше на мен буркани - гювеч, паприкаш, фасул. Само хляб зимах. Сега отивам на Понеделник пазара при шефа, после ще си отивам до "Изгрев" пеша - щото за 2 лв билети, ще взимам 2 хляба. Аванс не дават, вдругиден заплата, ще плащам на магазина и после пак. Снахата е проститутка - и бой, и връщане, и заключване, и пак бяга. Не дават помощи социалните, щото не са разведени.". Мълча и пуша, пуша и цъкам съчувствено. Видяла някакъв бял бус, жената скача и грабва метлата.                                                               Аз най-после дочаквам майстора. Още половин час ще чакам. Вадя кръстословица, но след малко се връща колегата - слабичък, изпит мъж. Е, ред и за неговата история. Станало случайно, че заработил резач на клоните. В предната фирма не плащали, и синът му в интернет намерил обявата. Така една година вече. В началото било добре - били само в градината - много хора, разни типове интересни, които срещали всеки ден. Много били циганките-гледачки, направо омагьосвали наивниците, хипнотизирали ги.  Имало и една наркоманка - много хубаво момиче, дето искало стотинки, че не му стигали за рейса до София. Сега не било добре - обикаляли целия град, където ги прател шефа - оня тежкар с белия бус. А от отрязаните клони и дървета правели екобрикети.                                                         Е, най-после е готов лаптопа. Плащам, получавам оферта за ремонт на клавиатурата и съм готова да тръгвам. Мъжът подпрян на колело, ме чака. Искал да ме изпрати. По пътя ми предлага да ме заведе на тайно място - градинка, риба, прохлада - неговото кътче за релакс, та ако може да си дам номера. Усмихната вътрешно, му обяснявам, че нямам мобилен - което си е истината - имам апарат без карта. Сбогувам се и хлътвам с облекчение в прохладния супермаркет. Слава Богу, не е някакъв психопат - никой няма, когато излизам след малко. Бодро си крача по жежката улица и се усмихвам - кой каза, че съм като магнит за чайки?



Гласувай:
7



1. apostapostoloff - Кажете къде се събират всичките
25.06.2011 15:37
тези прошляци, измекяри и неудачници, та да не минавам оттам.
цитирай
2. rossi9 - във всяко квартално кафене
26.06.2011 21:28
можеш да ги намериш... а квалификациите са неуместни - всеки е щастлив по-своему.
цитирай
3. mamas - "всеки е щастлив по-своему"
30.06.2011 18:41
Добре казано!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rossi9
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131633
Постинги: 55
Коментари: 123
Гласове: 955
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031