Графомания :: Еди-Едоардо

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2011 01:25 - Еди-Едоардо

Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:

Той е Еди и се знаем от незапомнени времена - може би вече са двайсетина години. Видях го за първи път, когато прясноразведена задочничка започнах като барманка в кафене до Цигарената. Малко, спретнато кътче, което предлагаше хубаво кафе и следобедни сенки под старите липи. Сутрин се пълнеше с работници от фабриката и едвам смогвах да измия чашките за кафе. Еди цъфна още първата сутрин, в мързеливото време предиобед, поръча си кафе и заседна на малкия бар. Два часа мохабет - разкази за фотография, музика и Лили Иванова. Дребен, чистичък, в макар и демодирани дрешки, Еди пиеше кафе след кафе - без да плаща. На обяд дойде интелигентна жена, която го забра, а преди това ми се накара хубаво за кафетата. Оказа се, че Еди е шизофреник /не че не му личеше и без да го казва/ и не бива да пие кафе - нещо не се съчетавало с лекарствата му. Когато разбра, че съм нова, госпожата смекчи тона и ми ми обясни, че трябва да му давам кафе "втора цедка:. Така Еди се настани трайно на "щъркела" зад бара и по цял ден с леко носов глас си разказваше историите. Имаше за Лили Иванова - неговия идол, за алергията му, за любимите му мъже, дори за извънземни, в чиято чест се беше окичил с две платки-антени, забучени в къдравата му черна коса, за колекцията плочи. Накратко - луд арменец-гей, както го класифицираше шефът ми. След година напуснах със скандал - заради пари, разбира се. Смених и квартала, но не и любовта си към книгите. Редовно ходех до Народната библиотека. Така го открих отново след три години. Оказа се, че кафенето е под наем, а новите не го искали, та той си намерил пристан в караваната пред библиотеката, тъкмо си бил близо до дома. Беше си същият - с люспички кожа около устата, чист, обръснат, с грозния торбест зелен панталон и любимата си розова риза на сини черти. Може би разполагаше с повече джобни, защото ме почерпи - кафе, разбира се - дълго, силно и горчиво. За последно го видях миналия юни - беше се скрил под навеса на караваната от обилния дъжд, а аз притичвах боса оттам - имах среща наблизо. Не го повиках - защо да викам миналото...

Нагоре