Постинг
18.07.2011 13:46 -
Откраднати секунди
Нали съм се превърнала в доброволна затворничка благодарение на вселенския си мързел, използвам факта, че имаме гости и решавам да нощувам в базовия лагер. Изстрелвам се с радост, пътьом пазарувам бира, картофи, домати, сирене и котешки гранули и се забързвам към старата ми къщурка. Изчаквам светофара да засвири и бавничко си пресичам, само че се налага да се забързам, защото неочаквано светва червено за мен. Кълна по бабешки и едва не се сблъсквам с млада красавица, която бърза към спирката наблизо. Бодва ме лека завист - покачила стройни загорели крака на 10 сантиметра, тя уверено връцка дупе, едва покрито от червената минирокличка, а черната й коса волно се пилее по голия гръб. Разбира се, очаквам да влезе в червена двуместна кола, дето реве и хвърчи. Убедена съм, нооо - животът е пълен със сюрпризи. На спирката я прегръща млад трътлест мъж и поемат по булеварда, а между тях се търкаля велосипеда. Иронично усмихната, си представям как токчетата стават все по-ниски и удобни, защото торбите тежат, а задълженията край нямат... Едни такива тъжни картинки ми се въртят до зелената портичка. Отключвам с труд - кой знае защо в жегите е така, заключвам пак трудно. Кучица скача по мен и оставя следи по неразумно избрания бял панталон, облизва ме по ръцете и разказва. След секунда по оградата притичва и Малоумка - сивата маца, дето ме избра за спонсор преди два месеца. След вой и мяукане, успявам да вляза вкъщи. Паля всички лампи, включвам противокомарните таблетки, вентилатора, сипвам си бира и отварям гранулите. Половин пакет за кота и един и половина за куча. Под музикалния съпровод на хрускане и мляскане се заемам да беля картофи. Напук на жегата, ще си спретнем пиршество. Междувременно животинките са унищожили всичко, пият вода и доволно се просват - куча на хладния цимент под асмата, кота - на теракота в кухнята. След половин час съм готова с картофите. Разпределям порциите на четири, защото пристига и Сивинка - другата сива котка. Животинките намират сили и място и за картофите. Куча ме близва и се оттегля в покоите си в мазето, Малоумка се изпъва на пътя ми, а Сивинка - в любимото си ъгълче, постлано с вестник. Хапвам доволно и аз и се оттеглям за сън. Нощта е неочаквано прохладна и едва в зори ме събужда котешкия хор - чакат си закуската. Гранули за тях, кафе за мен и тръгвам по хлад на работа. Толкова е тихо, че чак се чува. Единствените ранобудници са дребничка пенсионерка и млад мъж, който притичва за кафе. Напича. Скрит зад огромен букет, срещу мен се задава възрастен мъж, а зад него с вирната опашка, подтичва черното коте. Уви, мъжът тръгва към контейнера. Поредния горещник... Но - следобед се струпват тъмносиви облаци и руква дъжд - отначало плах, слаб, после набира скорост, не се плаши от слънцето, а вали, вали, прави огромни локви и завършва с порой, вятър и светкавици. Измива терасите, изпира прането и стихва. Заминава на изток. Слънцето, изкъпано, поема на запад и бавно се стопява в свежия здрач.
Аз обаче и понеже следя разказа - какво стана с доматите и сиренето?
цитирайИ девет живота шъ имаш, да знайш!
:)))
цитирай:)))
locke написа:
Бяха оценени по достойнство в комплект с картофките, нищо че не се връзват с бирата :))) Аз обаче и понеже следя разказа - какво стана с доматите и сиренето?
babaelenica написа:
Хаха, това е празник за нас иначе животинките са под вещата грижа на съседската фамилия /да са живи и здрави такива хора!/ :) То хубаво, че са свикнали всички - специалисти по оцеляване ;)И девет живота шъ имаш, да знайш!
:)))
:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 955
