Постинг
20.09.2012 21:15 -
Разказче за незначително събитие в есенната нощ
Септемврийска нощ с много вятър и дъжд.
Тишина. Излайва гладно кутре, майката заскимтява и после утихват.
Луната срамежливо наднича зад сивите облаци, колкото да се види какви са парцаливи и страшни.
Селото спи. Спят празните къщи, отдавна забравили човешката топлина.
По шосето върви жена. Слабичка е, а вятърът безжалостно развява полите й.Не може да пресуши сълзите й. Тя плаче. Разкривила лице, хлипа и вие - на спокойствие. Тя е лудата, дето не си пие хапчетата, пуши цигари и пие кафе.
Всъщност, тя не е сама. Покрай нея скимти и подтичва мършава бяла болонка.
Всяка нощ е така, откакто погреба майка си. Отива на гробището, при майка си.
Лудата не се страхува от нищо - само от самотата на студената стая. Липсва й хъркането на старата на съседното легло. И колкото и да се покрива с непраните вълнени завивки, не може да се стопли.
Тя е решила - тази нощ ще иде при мама. Костеливата й ръка здраво стиска лекарствата. Да, тя ще е добро момиче и ще си изпие лекарствата. Вече ще слуша мама.
Бялото кученце боязливо захапва полата й. Дали се досеща?
Стигнаха. Лудата пркляква до гроба, вади лекарствата и започва своя разговор с мама. После уверено, с пресъхнали вече очи, изсипва шишенцето в устата си. Преглъща ги с виното, останало от последното преливане. Гушва Белка и заспива. Вече се усмихва.
Така ги намериха на следващото погребение след десет дена. Прегърнати.
Тишина. Излайва гладно кутре, майката заскимтява и после утихват.
Луната срамежливо наднича зад сивите облаци, колкото да се види какви са парцаливи и страшни.
Селото спи. Спят празните къщи, отдавна забравили човешката топлина.
По шосето върви жена. Слабичка е, а вятърът безжалостно развява полите й.Не може да пресуши сълзите й. Тя плаче. Разкривила лице, хлипа и вие - на спокойствие. Тя е лудата, дето не си пие хапчетата, пуши цигари и пие кафе.
Всъщност, тя не е сама. Покрай нея скимти и подтичва мършава бяла болонка.
Всяка нощ е така, откакто погреба майка си. Отива на гробището, при майка си.
Лудата не се страхува от нищо - само от самотата на студената стая. Липсва й хъркането на старата на съседното легло. И колкото и да се покрива с непраните вълнени завивки, не може да се стопли.
Тя е решила - тази нощ ще иде при мама. Костеливата й ръка здраво стиска лекарствата. Да, тя ще е добро момиче и ще си изпие лекарствата. Вече ще слуша мама.
Бялото кученце боязливо захапва полата й. Дали се досеща?
Стигнаха. Лудата пркляква до гроба, вади лекарствата и започва своя разговор с мама. После уверено, с пресъхнали вече очи, изсипва шишенцето в устата си. Преглъща ги с виното, останало от последното преливане. Гушва Белка и заспива. Вече се усмихва.
Така ги намериха на следващото погребение след десет дена. Прегърнати.
Вятър духа, куче лае,....
Целебни за нас – смъртоносни за нашите л...
Червени яйца – кръв Исусова за дядо Киро
Целебни за нас – смъртоносни за нашите л...
Червени яйца – кръв Исусова за дядо Киро
Търсене
За този блог
Гласове: 955