Постинг
24.06.2011 21:03 -
Не-логични мисли
Автор: rossi9
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2011 08:36
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 25.06.2011 08:36
Имам диабет от десет години. Правя си инжекции с инсулин поне два пъти дневно. Не прося съжаление, а просто обяснявам какво ме доведе в диабетния форум. Все "братя по оръжие", ще споделяме, ще се подкрепяме. Така си мислех. Информация - колкото искаш, само да ти се чете. Интересни хора, скучни хора, интелигентни и прости. Само дето не можах да преглътна, че когато преди два месеца една съфорумка пусна тема за коте с диабет, което се нуждаеше от смешните две единички Лантус /вид бавнодействащ инсулин на Санофи-Авентис/, на ден никой не се отзова. В един момент прогледнах - болестта не те прави човек - или си такъв, или не си. Затова вече надничам, чета набързо и излизам от форума. Скучно е! Най-важна е темата - "Защо не ни дават безплатните иглички от НовоНордиск", обикновено пълна с хули за алчните аптекари, дето направили милиони на гърба на "бедните" диабетици, преференциите от Телк и призиви дз си търсим "правата", нападки - "защо да сме благодарни, че жизненонеобходимите ни инсулини са безплатни, нали сме европейци...", не дай Боже, пък някой да пусне реклама - толкова е възмутително и безчовечно - всичко опира до непрецакването ни, щото сме много специални хора и всеки трябва да ни съжалява и да се съобразява с нас... Ох, овчици, кога ще се осъзнаете? Никой не ви е длъжен с нищо, ама с нищо! Сами сме си създали болестта, сами ще се спасяваме... Бъдете здрави!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 955