Да е стара леля Танка, не е стара, ама го докара до шейсет.
Инак си поминува добре на село. Има си  къщичка с дворче, което гледат срещу малка надница две работни мургави булки, те й правят и зимнината, чистят и пазаруват, че понякога, когато леля Танка е на кеф, готвят.
По цял ден леля Танка седи на сянка,  пие ледена вода, подремва в хладната стаичка под приспивното ломотене на телевизора. А вечер се отдава на тайната си страст.
Леля Танка е вдовица. Навремето се учеше добре, отиде в града, изкара едно полувисше за детска учителка и се върна на село. На едно войнишко изпращане я хареса Петканчо - така му викаха, макар да бе двуметрово яко мъжище.
Изпрати я той до тях и цяла нощ се изпращаха на пейката пред комшийката. 
На сутринта двамата влязоха и най-тържествено поискаха разрешение от родителите й. Съгласиха се - хубав беше Петканчо и работеше тираджия. Е, бил еди-къде си с еди-коя си. "То, мама, кой мъж не походва..." - така рече майка й и се извърна.
Заживяха си младите мирно и тихо. Вдигнаха нова двуетажна къща на мястото на Петканчовата съборетина, майка му наскоро беше починала и се настани леля Танка като принцеса. Ходеше на работа в детската градина, а следобед се прибираше и пиеше кафе с комшийките. Не пипаше нищо, майка й беше свършила всичко. Леля Танка поглеждаше с едно око цветния телевизор и кротко заспиваше.
Когато Петканчо се връщаше от курс, правеха  вечерта тържество, сипваше се уиски в кристалните чаши, вносни бонбони, мезета, абе, както си му беше редът. Петканчо раздаваше поръчките на хората, надипляше банкнотите и ставаше съпруг за пример.
Така си минаваха годините. Петканчо старееше, леля Танка младееше. 
Една сутрин й донесоха телеграма, че е получил инфаркт. Докараха го, погребаха го, оплакаха го, напиха се и оставиха леля Танка с младата й племенница - да не е съвсем сама, докато посвикне и се успокои.ю
На другия ден леля Танка огледа огромната къща и реши да я продаде. Стана бързо, племенницата Верка беше донесла лаптоп с интернет, за да не скучае и леля й не за първи път се зарадва на тия техники. Вече не работеше, нямаше ги и родителите й, комшийките се разпиляха по чужбина, а Верка трябваше да тръгва на училище.
Примоли й се леля Танка да й остави лаптопа с интернета, пък тя ще й даде пари за нов.
Така се озова в старата къща с малкия двор. Парички си има, не боледува и не се безпокои за години и стаж. Вечер спуска щорите и плътните завеси - ще речеш спи, а тя все в монитора се блещи - чака съобщения. Научи се да сърфира, ама все в един сайт седи. Ухажори - бол, но тя е хитра и си ги подбира. Най й допадна Румен. Размениха си телефоните и всяка вечер той й говори с часове колко я харесва и обича, как ще дойде да я вземе с торта и шампанско, как ще я носи на ръце. Слуша го леля Танка и мислено подрежда новия си живот. Сутрин става весела, че и на работничките се усмихва, дори и стари дрехи им подарява.
Един съботен следобед дойде Верчето. Лелята се притаи и нищо не й каза, ама момичето чу телефона, разбуди се и чу как си гукат. Не се стърпя и влезе. Лелята, срам не срам, се изповяда, а малката хитруша подпита:
 - Лельо, ами ти виждала ли си го?
 - Как да го видя, Верче?
 - Ми на живо, по камерата, във Фейсбук поне?
Замисли се леля Танка - познаваше го само по една снимка в сайта, пък тя бая размазана и с дребна фигура пред голяма катедрала,  не ползваше скайп, а във Фей..., как там беше, влизаше рядко.
 -Лелче, искай му приятелство, може да научим нещо повече за него. Поне името му знаеш ли?
Седна малката и го откри. Когато го видя, лелята хлъцна и занемя - насреща й се хилеше, нахлузил черни очила, възмургав дребосък с китара, а около  него цяла сюрия белозъби чавета.
Тая нощ леля Танка не спа, а на сутринта рече на Верка:
 - Леля, вземи го това чудо, нещо ме боли главата от него.
Подсмихна се малката, прибра го в чантата и попита:
- Лельо, в двора се върти едно черно коте, може ли да го нахраня?
Седи леля Танка на топличко, гледа сериали, а котето, свито в скута й на кълбо, мърка ли, мърка. Пред вратата на стаята немската овчарка мързеливо отваря око, поглежда снега и отново заспива.

Тази леля Танка, много лесно се отказва да търси щастието.

Интересен разказ, верояно има много скучаещи лелки:)))

Ами ще видим, нека мине зимата.

Не забравяй Верчето, ще сътвори нещо за любимата леля.

за оценката и идеите :)

като не можеш да видиш и да пипнеш, може да те налъготят както си искат. Да помогнем на леля Танка да започне да контактува със съселяните си, със сигурност ще си намери някой с който ще си доживеят старините и ще е истински. Усмивки!

струва ми се, че ще има продължение...
Не че обещавам, но ще чакам да ме осени!
Благодаря, усмихнат следобед:)

Е, самотата понякога е лош съветник...