И така - поемам си дъх... Ще пиша - смело, не умно. Щастлива съм - днес не съм болна. Ужасно е да не си на себе си, да се влачиш без капчица сила и да те мързи и чаша вода да си сипеш . Хубаво де, логично ще запитате, - защо сама да си наливаш? Ами, защото - просто няма кой... Наистина няма. Май това е още едно от предимствата на самотата - да се стегнеш и да се бориш, защото няма на кого да се оплачеш. Да се бориш, защото котето е гладно, и не че ще умре без теб, но нали го обичаш... Стягаш се, ставаш, влачиш се до инсулина, спасителна доза. Светва ти след половин час и слизаш при котето. Само заради това си струва да се разтрепериш от хипо след 2 часа. Тъкмо повод да си хапнеш залче-две Фафличка.

Току-що прочетох, че черниците са много полезни при диабет... сега е техния сезон.

http://www.hospital.bg/news-2750-tchernitsite-mogat-da-se-preboriat-uspeshno-s-diabeta.html

Наистина са много полезни - и плода, и листата.