Постинг
30.06.2011 19:53 -
Любимото ми растение
Баба ми му викаше "зелениче". Аз го наричам "вечно оцеляващо". Непретенциозно, диво растящо, то търси всевъзможни начини да оцелее. Преди години си откраднах клонка от един хотел. После го пресадих у дома. Отлично си вирееше в чаша с вода, даже пусна коренчета, а в почвата направо полудя и когато наесен се прибрах - всяко свободно местенце беше зелено. Дъжд, суша - нищо не беше спряло устрема му да живее и да завоюва. Обзета от желание за чистене, безжалостно изскубах зелените стъбълца. Дойде и зимата, а после и прекрасния април. Май месец двора беше отново зелен - пак с онези нежни стъбла с малки листенца. Просто вдигнах ръце и го оставих на природните стиххии. Есента го заварих цъфнало - с нежни лилави цветчета, които се превърнаха в кутийки с черни дребни семенца. И така - вече седем години - изчезва, попарено от слани и студове и напролет се ражда по-силно и жизнелюбиво. Миналата есен си донесох клонче от Бургас - лежеше и вехнеше под августовското слънце на тротоара. Вкорени се във вода, после го засадих. В новото си жилище донесох клончета и цяла зима си седяха кротко на топло. Пролетта им намерих нова саксия с хубава пръст. Какво ли не прави добрата храна, вода и слънце... Сега се гордея с моята традесканция - туфа от дълги дебели стъбла, отрупани с огромни листа, които се хранят лакомо със западното слънце. На всяко колянце излизат нови листа - време е за нова саксия. Ето я моята любимка ,по -tочно една от безбройните й братовчедки - просто заменете лилавото със зелено.
Отглеждах едно такова стръкче в саксия в офиса на предишната ми работа, горкото, наистина оцеляваше въпреки студа и тъмнината, които царяха там, силно и упорито е. А братовчедката изглежда чудесно :), личи си, че е отгледана с любов!
цитирай